СКАНДАЛНО! Всяка майка трябва да прочете колко струва една МАЙКА!

С нечовешко хладнокръвие социална служителка, интервюирана от телевизионен репортер, обяснява как напълно законово е извършила зверство. „За доброто на децата” тя е отнела новороденото бебе (и е забранила майката да го кърми) и 4 годишното му братче от една млада самотна родилка, чиито двама родители са починали един след друг съвсем наскоро преди раждането.*

реклама:

18

Явно е, че за чиновника няма нищо неприкосновено, свято, интимно или ценно в отношението на едно дете с майка му – по-важно е може ли 23 годишна самотна родилка да си плати правото да бъде майка. В очите на изрядната по закон служителка въпросът е има ли тази майка на петия ден от раждането на второто си дете, с още незараснали рани, „стабилен доход”, или не? Има ли тя „битови условия”? Тъй като изрядните битови условия са по-важни за едно дете от това да живее с майка си, тези битовизми ще бъдат осигурени на децата с пари на данъкоплатеца (вашите пари, много повече от 400 лв.), но при други, оборотни майки – в две различни семейства за двете деца. Че защо им е да бъдат заедно?! То връзката с майката е без значение, пък камо ли връзката между братята?!

И какво излиза? Да ти вземат детето (за предпочитане ако си бял, здрав и изпаднал в безпомощна ситуация) струва 400 лв., но, да речем, да го дадат за гледане на друг струва многократно повече. А за осиновяване – това са вече десетки хиляди. В тази чудесна схема излиза, че социалните (държавата) могат да играят ролята на прекупвачи, които по напълно законен път, при това с пари по европейски проекти за междинните разходи по трансфера, прехвърлят детето от собствените му родители на приемни или осиновители.

реклама:

Аз ще ви кажа защо тази родилка няма стабилен доход – защото не е работа на никоя родилка да се грижи за стабилния си доход. За целите на „социалната грижа” на тази родилка се приписва вина за нещо, на което тя е жертва. Защото ще ви кажа още една огромна тайна – никоя майка не е забременяла сама. Доход трябва да има бащата. Бащата обаче го няма – и още по-потресаващото е, че никой и не пита за него. Защото нашата модерна култура повсеместно тръби, че сексът е занимание за убиване на свободното време (и затова важната, гореща обществена тема в секса е как да го направим по-разнообразен – с животни, хора, възрастни, деца и различни полове и безполове); бременността е неприятно усложнение, нежелан страничен ефект от забавата на секса, едва ли не венерическо заболяване, от което може да се излекуваш с аборт; че е нормално бащите да ги няма, а майките да са самотен родител. На момичетата от малки се внушава, че „равенството“ с мъжете означава не друго, а да нямат нужда от мъже, да са независими и да печелят достатъчно пари, докато за децата, от втория ден след раждането, се грижи държавата; че кариерата и професионалната реализация са по-важни от реализацията на семейство; че бракът, отговорността и верността са отживелица; че от грижата, посвещението, нежността и любовта на жените нужда няма – има нужда от задниците, циците, арогантността и парите им; че за едно дете е по-важно дали има айфон и ток и дали е записано в училище, отколкото дали има майка и баща, братя и сестри и семейство.

Какво общо има тук държавата ли? Има – с това, че превръща храмовете на образованието – училищата – в школи за тренинг по материализъм и консумеризъм; че мераците й за въвеждане на задължително сексуално обучение от възможно най-ранна възраст са подчинени точно на този светоглед; че се опитва по всякакъв начин да елиминира избора и участието на родителите в образованието; че на практика е елиминирала ролята им в някои инвазивни процедури върху децата като например ваксините; че се опитва да замести, измести и елиминира семейната грижа с институционална такава – от една страна ясли, детски градини и целодневни училища (за тези, които могат да си плащат сметките), а от друга (за тези, които не могат) – бюрократизирана система от оборотни наемни гледачи, окичeни безсрамно със свещената дума „семейства”.

реклама:

Защо семейните връзки са свещени ли? Произходът на думата свещен е свързан с понятието за отделеност, неприкосновеност. Личните отношения на детето с майка му (семейството му) са святи, защото са неприкосновени. Всичко дълбоко, истинско и човеко-полагащо, което става между едно дете и майка му или баща му, става само между тях двамата – там място за трети очи няма. Без тези дълбоки, постоянни, лични и неприкосновени връзки едно дете не може да има стабилна и здрава психика; не може да има никаква „социализация”; никакво битово благоденствие; никакви детски права. Без тях израстват едни подобия на човешки същества, обречени завинаги да търсят себе си, защото са били лишени от дълбоката връзка с корените си. Защо там се кове основата на личността и обществото? Защото там се създават най-крехките и същевременно най-силни връзки – връзките на доверието. Там човек се учи на най-базовата нагласа – човещината. Без доверие и човещина не само семейството, но и обществото се разпада.

Добре де, казват, какво е социалното решение за проблема на тази жена? Какво да направи държавата, като не ви харесва това? Днес е крайно време да прогледнем, че държавата не може да бъде не само „тато”; тя не може да бъде и майка. Това, което наистина трябва да върши, при това ефективно, е да бъде полицай и съдия. Социално решение за личните отношения и проблеми обаче няма. Истинското решение на този проблем може да е само на лично ниво – на семейно, а там, където няма семейство, на общностно ниво. Проблемът на Тереза не е един проблем, който трябва да „закърпим”. Това е само един от многобройните симптоми на общество с разкъсани семейни и общностни връзки, при които индивидите се атомизират дотолкова, че броят на критично самотните, изпаднали в безпомощност хора лавинообразно расте. Решението не е да заместим тези връзки с поредния държавен бюрократичен апарат, а да ги възстановим. Не да търсим начин да неутрализираме влиянието на семейството върху децата, а да възстановим семейната и лична отговорност; да учим децата, че взаимоотношенията между половете са първо лични и отговорни, след това обвързващи и чак след това – сексуални; че разумът в секса е въпрос на отговорен избор с кого ще обвържеш собствената си съдба и съдбата на децата си, а не просто въпрос на употреба на противозачатъчни средства и такива за предпазване от болести, предавани по полов път; да учим момичетата на старата максима, че е важна първо вътрешната, а едва след това – външната им красота; че са стойностни преди всичко като личности, а не като биологичен материал; да учим момчетата, че мъжеството се изразява не в това да превъзхождаш и използваш по-слабите, а да се грижиш за тях и да ги закриляш; да възстановим отговорността на родителите в грижата за децата им, а не да им отнемаме тази отговорност къде с изкушения и извиване на ръце, къде чрез неприкрита принуда и насилие.

Всичко това е светоглед, определен морал. Хората, на които подобен морал им липсва обаче, изграждат сложни социални схеми за приемно родителство, резултатът от които няма нищо общо с декларираните им добри намерения. Защото в противен случай щеше да има поне един чиновник, който да се досети, че ще защити много по-добре „интереса на децата”, ако плати на един човек да помага на родилката докато си стъпи на краката, вместо да плати на две приемни семейства, за да разкъса истинското семейство, да изтръгне плачещите деца от плачещата им майка и по този начин да разруши у тях всякакво усещане за сигурност и доверие, разклащайки вероятно завинаги крехката им психика. Ама как така ще й помагаме да си гледа децата, казват някои, нали така всякакви мързеливци ще увиснат на ръцете на държавата! Затова трябва да я накажем, като й вземем децата! Именно поради липсата на този тип морал, социалният служител преобръща понятието за „помощ” в „наказание” – защото противоположността на наказателния подход, а именно помощта и взаимозависимостта, се учат. Те не идват от само себе си – за тях е необходим живот в среда, в която се е практикувал този вид морал. Неговата липса не може да бъде компенсирана с административни правила и процедури; без него законът неминуемо ще се превръща в инструмент за вършене на зло и разбиване на човешки съдби.

* След бързата намеса на граждани и граждански организации Тереза получи помощ, а не наказание – нуждите й бяха покрити и децата й бяха върнати. Остава неясно защо тя не е получила дължимата й от държавата помощ за родилка, самотна майка, еднократна помощ за покриване на битови разходи и др. Остава също така въпросът колко още случаи като нейния на разбити семейства и деца, насилствено превърнати в сираци има.

реклама:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *