Ръководството на КТБ с писмо срещу БНБ

20140711.webqilvogj

В петък следобед „временно отстраненото ръководство на КТБ АД“ излезе с изявление „до цялата общественост“.БЛИЦ публикува изявлението в пълния му вид:

Уважаеми дами и господа,

Бихме искали да коментираме съдържанието на изявлението на УС на БНБ от днес. Според това изявление:

„На 18, 19 и 20 юни след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска банка, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева“.

Държим да уточним, че тегленията започнаха след редица медийни и институционални атаки срещу КТБ АД още в седмицата преди 18 юни 2014 г., за което надлежно са уведомени президентът на Република България, председателят на Народното събрание, министър-председателят, управителят на БНБ, министърът на финансите, УС на Асоциацията на банките в България. Благодарение на дадената пресконференция и други адекватни действия на ръководството на КТБ АД в сряда следобед, на 18 юни 2014 г., тегленията бяха преустановени и дори имаше анулирани заявки на клиентите за тегления в брой. Две трети от тегленията през периода 13-20 юни са реализирани в четвъртък и петък – 19 и 20 юни 2014 г., след прочетеното по БНР анонимно писмо за привличането на подуправителя на БНБ Цветан Гунев като обвиняем. Според това писмо: „Гунев е разследван, защото е „обслужвал банката, чието име сами ще се сетите, и е нарушавал интересите на българските граждани и държава. Иначе казано, не е предприемал надзорни мерки за спиране на източването на тази банка и нейното оздравяване“.

В изявлението на БНБ от днес е посочено, че:

„На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна търговска банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.

Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна търговска банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол България“.

Уточняваме, че специалният надзор беше наложен, след като на председателя на УС на КТБ АД Орлин Русев беше отказана ликвидна подкрепа от БНБ. При това положение единствената възможност да се запазят интересите на вложителите и клиентите беше да се поиска поставянето на банката под специален надзор, което ръководството на КТБ АД направи своевременно.

Подчертаваме, че ръководството на КТБ АД не е искало Креди Агрикол България ЕАД да бъде поставяна под специален надзор.

Бихме искали да обърнем внимание и върху изводите и твърденията, базиращи се на прегледа на одиторите:

Според БНБ: „Резултатите по отношение на Креди Агрикол България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво“.

Съгласно изискванията на закона докладът би следвало да бъде внесен в БНБ от квесторите, а не от одиторите и единствено квесторите са задължени да дадат окончателен доклад за състоянието на двете институции на базата на одиторския доклад. Факт е, че „добре управляваната банка“ Креди Агрикол България ЕАД от години е на загуба, поради което се наложи и нейната продажба. За разлика от нея, „лошата“ банка КТБ АД години наред е на печалба, като през последните години е в първата тройка по този показател. За нас е странно също така и как в рамките на 10 дни одиторите са успели да стигнат до каквито и да е резултати по отношение на състоянието на кредитния портфейл на КТБ АД, който е в размер на 5.4 млрд. лева, и се състои от близо 2000 кредитни досиета. Инсинуациите за преднамерено унищожаване на банкова документация са изключително тежки квалификации, които преди да бъдат отправени, би следвало да са подкрепени със съответните доказателства. Национална институция от ранга на БНБ би следвало да работи с точни показатели и факти, а не с вероятности и догадки. Със същата тежест може да се твърди, че има вероятност за унищожаване или изнасяне на документи по време на одита.

„Странно е и другото заключение, че значителна част от портфейла сочи за свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер“.

Първо, законът принципно не забранява свързаност, а въвежда правила, по които да бъде регулирана. Второ, всички свързани с банката лица, с които са сключвани банкови сделки, включително кредитни, са надлежно изброявани в одитираните годишни отчети на КТБ АД в съответствие с изискванията на закона и международните счетоводни стандарти.

В изявлението на УС на БНБ се твърди: „В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби“.

Всеки непредубеден човек би си задал въпроса по какъв начин отсъствието на заключение може да навежда на мисъл за „умишлени злоупотреби“ и до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони левове. Фактите показват, че към 31 май необслужваните заеми в банката са в размер под 2%.

Всички останали заеми са редовно обслужвани и всички лихви са погасявани навреме, с която информация БНБ разполага. Безпочвените и в разрез със законовите изисквания твърдения за свързаност между г-н Василев и кредитополучатели, формиращи кредитен портфейл на стойност 3.5 млрд. лв. според нас не дават никакво основание те да бъдат обособявани извън съвкупността от клиенти – кредитополучатели на банката, и да бъдат третирани при изключително по-неблагоприятен режим. Не желаем да коментираме деленето на активите на КТБ АД на „добри“ и „лоши“ – категории, които са приложими в други области, а не в банковото дело. Не виждаме също така правната възможност за одържавяване на този етап както на КТБ АД, така и на Креди Агрикол България ЕАД, но може би предстои съответната промяна в закона, целяща национализация на частни финансови институции, което ще бъде прецедент не само в най-новата ни история след 1947 година, но и в рамките на ЕС, и в пълно противоречие с основните принципи, залегнали в Лисабонския договор.

С коментара, че: „Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка“, БНБ влиза в пряко противоречие с чл. 103, ал.2, т. 22 от ЗКИ, който позволява да се прави публично оповестяване на нарушение и нарушител, но в случая няма нито издадено постановление за нарушение, нито констатиран нарушител.

По отношение на твърдението, че: „Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай“, заявяваме, че квалификациите за злоупотреби, за ограбване и за криминален случай са в прерогативите на други органи, а не на институция като БНБ, и подобни недоказани твърдения не би следвало да бъдат публично оповестявани от отговорни длъжностни лица от Централната банка.

В заключение бихме искали да попитаме как се случи така, че на „лошата“ банка КТБ АД беше разрешена покупката на Креди Агрикол България ЕАД след обстойно изследване от страна на БНБ на актуалното й финансово състояние, и сделката беше финализирана един ден преди масираната атака срещу КТБ АД, а на 17 юни 2014 г. – три дни преди поставянето на КТБ АД под особен надзор БНБ уведоми цялата общественост, че: „БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“.

В кой случай БНБ каза истината – тогава или сега? И кога БНБ е пълнила КТБ АД, че да твърди, че е „каца без дъно“?

Източник: blitz.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *